България – демографска пустиня?
Демографията като че ли е най-прекият път към душата на българската аудитория. Новото проучване на Георги Бърдаров и Надежда Илиева от Българска академия на науките още веднъж задейства познатия медиен инстикт. Не мога да осъждам за съответните тези, тях сериозно могат да разискват експертите. Обикновено обаче сходни проучвания си остават на равнище медийни изяви. Ето за какво ще обърна внимание единствено върху трите момента, които най-силно развълнуваха медиите.
Демографска пустиня или екорезерват
Демографската пустиня – с тази мощна метафора създателите сполучливо активизираха националната меланхолия, която си е част от идентичността ни. Всички знаем, че България се обезлюдява, само че обликът на територия, която единствено след дванайсет години ще е 60% демографска пустиня (под 10 поданици на квадратен километър), естествено ще стресне всекиго. Ако бяха използвали някаква друга метафора, да вземем за пример екорезерват, щеше да звучи много по-ободряващо.
Тъжно е, че селища изчезват, тъй като хората все по-масово мигрират към шест огромни града в страната. Впрочем, жалейката за отиващото си село е книжовен род от предишния век. Предполага се, че таман селото въплъщава прословутите обичайни полезности. Въпросът е обаче дали ще си ги представим в живописна носия или в гумени ботуши и ватенка. Защо да е неприятно, че популацията се събира на по-големи места? За мен наподобява доста по-лесно да организираш обществени услуги, работа, инфраструктура и културен живот, когато намалелите по брой хора се съберат по-близо едни до различен. Държавата е дребна, една добра ЖП мрежа ще трансформира загиващите китни места в приятни туристически дестинации, а тези, които обработват земята, ще са на половин час от нивите си.
Главният проблем: трудовият пазар
Демографският срив е по-скоро проблем за пазара на труда. Георги Бърдаров е измежду дребното, които изясняват какво е демографски преход: оня необратим развой, при който раждаемостта спада паралелно с повишаването на стандарта. Навсякъде, във всички общества. И в това няма особена покруса, таман в противен случай – то е знак за развитост на обществото. Раждаемостта в България от 1,53 на жена напълно не е ниска спрямо другите европейски страни. Проблемът е високата смъртност и хроничната емиграция.
Разбира се, тласъците за раждане на повече деца са хубаво нещо. Докладът обаче напомня един факт, който като че ли не интересува българските медии: макар сериозните пари, които изплащат за раждането на дете в Русия и Унгария, резултатът се мери в едни пренебрежими десети от %, а прирастът си остава все по този начин негативен. Знаем също по този начин, че родените в този момент са инвестиция за след 20 години – и евентуално ще порастват в упоменатата „ пустиня “.
Идеята да върнем българските емигранти, като им дадем по-високи заплати, е медийно факсимиле, което създателите на проучването като че ли не са подложили на сериозен разбор. Ако работодателите имаха пари, щяха да дават. Но с цел да имат, би трябвало да се завърти производството, а за това пък няма хора. Виж, в случай че страната реши да подкрепя завръщащите се с жилища, оземляване, заеми - това към този момент е различен диалог.
Мечтанието за българи от прилежащи страни
Една от ограниченията, които отчетът самоуверено предлага, е „ изработването на самодейна имиграционна политика “. Смело, тъй като върви срещу национал-популисткия консенсус. Какво значи самодейна? Започваме съществено да обмисляме какви хора ни трябват, по какъв начин да ги мотивираме, в какви количества да ги одобряваме. Като повтаряме ясно, че с изключение на имиграцията, просто няма различен метод да решим незабавно демографския проблем. Трябва да преразгледаме сериозно и едно мечтание, което към този момент е общо място: да се взимат единствено етнически българи от околни места. Да, няма неприятно, да идват, които желаят. Но ще ми е забавно, да вземем за пример, да науча какъв брой от нашите братя македонци, които получиха български паспорти, откакто заявиха българска еднаквост, след това в действителност останаха в България - и какъв брой непосредствено отпътуваха за Западна Европа?
Ивайло Дичев
Тъй че дали България в действителност би трябвало да притегля еднотипно население, или пък е по-разумно да приема по малко от разнообразни групи, на самостоятелен принцип. Индивидуалната миграция, разселването по разнообразни градове, несъмнено наподобява като по-доброто решение. Но с какви ли ограничения се притеглят евентуални имигранти в една враждебна, да не кажа расистка страна?
А и къде да ги търсим? На пръв взор сирийците изглеждаха идеални за уплътняване на трудовия пазар. Надигна се обаче нервност, че не били християни. Тръгнахме да взимаме украинци. Чудесно, единствено че Украйна е в още по-тежка демографска обстановка от България с 1,47 деца на жена. А е огромна и богата страна, която скоро сама ще търси имигранти. Защото нали не приказваме за полу-курортен престой на сервитьори по Черноморието, а за сериозна трудова миграция? Тогава кой ще пристигна – виетнамци, индийци? Където и да погледнем медиите изпищяват на умряло, а националните аятоласи вадят ятаганите.
Ромите - заплаха или късмет?
Вторият миг, върху който сложиха акцент медиите, беше страхът от ромската плодовитост. Расизмът има този сексуален детайл: срах ме е, че другият е полово по-активен от мен, ражда повече деца, взима ми дамите. В отчета е упомената странна оценка на неназовани специалисти, съгласно която през 2050 ромите щели да са 1,2 милиона. Според преброяването, през 2011 това малцинство наброяваше 320 000 индивида. Излиза, че за няма 40 години броят му ще се е утроил, достигайки 22-23% от цялото население. Може би създателите не одобряват формалната статистика. Но тогава върху какво стъпват?
Тези подхвърлени и пресилени от публицистите данни са прекомерно манипулативни, тъй като в българската психика така и така го има този смут от „ циганизацията “. Никъде не е казано каква тъкмо е фертилността при тази група. Последните известни ми данни датират от 1970те, когато тя е 2,5 на жена (при 2,3 за държавата), а в този момент евентуално е намаляла паралелно с тази на етническите българи. Имаме поради и много по-високата смъртност на ромите, които живеят приблизително с към 10 години по-малко.
Не се учудваме, че никой публицист не сложи акцента върху изцяло вярната теза на създателите, че ромите са късмет за нацията, точно тъй като са по-млади и могат отчасти да компенсират застаряването на популацията. Едва 62 млади през днешния ден заместват пенсиониращите се 100 на пазара на труда, а наклонността е към внезапно утежняване. Как да използваме сходен човешки запас при етническия нарцисизъм, трансфорат в национална политика, който пречи на всевъзможни опити за консолидиране на това население? Ромите в България си остават също толкоз непознати, колкото виетнамците.
От хора постоянно ще има потребност
Всъщност най-големият демографски въпрос персонално за мен е дали технологическото развиване няма да направи човешките същества непотребни. Не единствено водачи, служители на реда и секретарки, само че и лекари, инженери, адвокати. Ако на следващия ден всичко ще прави изкуственият разсъдък, за какво въобще да се тревожим, че територията се обезлюдява? Ще си караме четвъртата възраст пред тв приемниците и някакъв робот ще ни сменя памперсите. А в близост 60% чиста природа.
Моето персонално разбиране е, че от хора ще има потребност – не мога да го потвърдя приемете го като религиозна религия. На техно-утопистите обаче бих предложил и един различен мотив, който развива Ювал Харари в последната си книга. Роботите няма да създадат непотребни единствено избрани групи вътре в страните – те ще маргинализират цели страни, които не съумяват да се приспособяват към новата стопанска система. Една такава страна рискува да стане България, запънала се като магаре на световния мост. Ако няма хора, в случай че се заобикаляме с телени мрежи и чакаме децата ни емигранти да ни пращат роботи за сменяне на памперсите: по какъв начин тъкмо ще се приспособяваме, по какъв начин ще развием изкуствен интелект, без да имаме малко натурален подобен?
Това аз не го виждам…
Демографска пустиня или екорезерват
Демографската пустиня – с тази мощна метафора създателите сполучливо активизираха националната меланхолия, която си е част от идентичността ни. Всички знаем, че България се обезлюдява, само че обликът на територия, която единствено след дванайсет години ще е 60% демографска пустиня (под 10 поданици на квадратен километър), естествено ще стресне всекиго. Ако бяха използвали някаква друга метафора, да вземем за пример екорезерват, щеше да звучи много по-ободряващо.
Тъжно е, че селища изчезват, тъй като хората все по-масово мигрират към шест огромни града в страната. Впрочем, жалейката за отиващото си село е книжовен род от предишния век. Предполага се, че таман селото въплъщава прословутите обичайни полезности. Въпросът е обаче дали ще си ги представим в живописна носия или в гумени ботуши и ватенка. Защо да е неприятно, че популацията се събира на по-големи места? За мен наподобява доста по-лесно да организираш обществени услуги, работа, инфраструктура и културен живот, когато намалелите по брой хора се съберат по-близо едни до различен. Държавата е дребна, една добра ЖП мрежа ще трансформира загиващите китни места в приятни туристически дестинации, а тези, които обработват земята, ще са на половин час от нивите си.
Главният проблем: трудовият пазар
Демографският срив е по-скоро проблем за пазара на труда. Георги Бърдаров е измежду дребното, които изясняват какво е демографски преход: оня необратим развой, при който раждаемостта спада паралелно с повишаването на стандарта. Навсякъде, във всички общества. И в това няма особена покруса, таман в противен случай – то е знак за развитост на обществото. Раждаемостта в България от 1,53 на жена напълно не е ниска спрямо другите европейски страни. Проблемът е високата смъртност и хроничната емиграция.
Разбира се, тласъците за раждане на повече деца са хубаво нещо. Докладът обаче напомня един факт, който като че ли не интересува българските медии: макар сериозните пари, които изплащат за раждането на дете в Русия и Унгария, резултатът се мери в едни пренебрежими десети от %, а прирастът си остава все по този начин негативен. Знаем също по този начин, че родените в този момент са инвестиция за след 20 години – и евентуално ще порастват в упоменатата „ пустиня “.
Идеята да върнем българските емигранти, като им дадем по-високи заплати, е медийно факсимиле, което създателите на проучването като че ли не са подложили на сериозен разбор. Ако работодателите имаха пари, щяха да дават. Но с цел да имат, би трябвало да се завърти производството, а за това пък няма хора. Виж, в случай че страната реши да подкрепя завръщащите се с жилища, оземляване, заеми - това към този момент е различен диалог.
Мечтанието за българи от прилежащи страни
Една от ограниченията, които отчетът самоуверено предлага, е „ изработването на самодейна имиграционна политика “. Смело, тъй като върви срещу национал-популисткия консенсус. Какво значи самодейна? Започваме съществено да обмисляме какви хора ни трябват, по какъв начин да ги мотивираме, в какви количества да ги одобряваме. Като повтаряме ясно, че с изключение на имиграцията, просто няма различен метод да решим незабавно демографския проблем. Трябва да преразгледаме сериозно и едно мечтание, което към този момент е общо място: да се взимат единствено етнически българи от околни места. Да, няма неприятно, да идват, които желаят. Но ще ми е забавно, да вземем за пример, да науча какъв брой от нашите братя македонци, които получиха български паспорти, откакто заявиха българска еднаквост, след това в действителност останаха в България - и какъв брой непосредствено отпътуваха за Западна Европа?
Ивайло Дичев
Тъй че дали България в действителност би трябвало да притегля еднотипно население, или пък е по-разумно да приема по малко от разнообразни групи, на самостоятелен принцип. Индивидуалната миграция, разселването по разнообразни градове, несъмнено наподобява като по-доброто решение. Но с какви ли ограничения се притеглят евентуални имигранти в една враждебна, да не кажа расистка страна?
А и къде да ги търсим? На пръв взор сирийците изглеждаха идеални за уплътняване на трудовия пазар. Надигна се обаче нервност, че не били християни. Тръгнахме да взимаме украинци. Чудесно, единствено че Украйна е в още по-тежка демографска обстановка от България с 1,47 деца на жена. А е огромна и богата страна, която скоро сама ще търси имигранти. Защото нали не приказваме за полу-курортен престой на сервитьори по Черноморието, а за сериозна трудова миграция? Тогава кой ще пристигна – виетнамци, индийци? Където и да погледнем медиите изпищяват на умряло, а националните аятоласи вадят ятаганите.
Ромите - заплаха или късмет?
Вторият миг, върху който сложиха акцент медиите, беше страхът от ромската плодовитост. Расизмът има този сексуален детайл: срах ме е, че другият е полово по-активен от мен, ражда повече деца, взима ми дамите. В отчета е упомената странна оценка на неназовани специалисти, съгласно която през 2050 ромите щели да са 1,2 милиона. Според преброяването, през 2011 това малцинство наброяваше 320 000 индивида. Излиза, че за няма 40 години броят му ще се е утроил, достигайки 22-23% от цялото население. Може би създателите не одобряват формалната статистика. Но тогава върху какво стъпват?
Тези подхвърлени и пресилени от публицистите данни са прекомерно манипулативни, тъй като в българската психика така и така го има този смут от „ циганизацията “. Никъде не е казано каква тъкмо е фертилността при тази група. Последните известни ми данни датират от 1970те, когато тя е 2,5 на жена (при 2,3 за държавата), а в този момент евентуално е намаляла паралелно с тази на етническите българи. Имаме поради и много по-високата смъртност на ромите, които живеят приблизително с към 10 години по-малко.
Не се учудваме, че никой публицист не сложи акцента върху изцяло вярната теза на създателите, че ромите са късмет за нацията, точно тъй като са по-млади и могат отчасти да компенсират застаряването на популацията. Едва 62 млади през днешния ден заместват пенсиониращите се 100 на пазара на труда, а наклонността е към внезапно утежняване. Как да използваме сходен човешки запас при етническия нарцисизъм, трансфорат в национална политика, който пречи на всевъзможни опити за консолидиране на това население? Ромите в България си остават също толкоз непознати, колкото виетнамците.
От хора постоянно ще има потребност
Всъщност най-големият демографски въпрос персонално за мен е дали технологическото развиване няма да направи човешките същества непотребни. Не единствено водачи, служители на реда и секретарки, само че и лекари, инженери, адвокати. Ако на следващия ден всичко ще прави изкуственият разсъдък, за какво въобще да се тревожим, че територията се обезлюдява? Ще си караме четвъртата възраст пред тв приемниците и някакъв робот ще ни сменя памперсите. А в близост 60% чиста природа.
Моето персонално разбиране е, че от хора ще има потребност – не мога да го потвърдя приемете го като религиозна религия. На техно-утопистите обаче бих предложил и един различен мотив, който развива Ювал Харари в последната си книга. Роботите няма да създадат непотребни единствено избрани групи вътре в страните – те ще маргинализират цели страни, които не съумяват да се приспособяват към новата стопанска система. Една такава страна рискува да стане България, запънала се като магаре на световния мост. Ако няма хора, в случай че се заобикаляме с телени мрежи и чакаме децата ни емигранти да ни пращат роботи за сменяне на памперсите: по какъв начин тъкмо ще се приспособяваме, по какъв начин ще развием изкуствен интелект, без да имаме малко натурален подобен?
Това аз не го виждам…
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ